СОЗОПОЛ
Местонахождение
Град Созопол има население около 6000 души и е разположен на 30 км
на юг от Бургас /210 000 жители/, на 35 км от международното летище
„Бургас”, на 430 км на изток от столицата София и на 340 км на север от
Истанбул. Градът се простира върху малък скалист полуостров в най-южната
част на Бургаския залив. 100-метрова ивица земя го свързва със сушата.
От 1925 г. градът се разраства в посока на местността „Харманите”/ т.
нар. „Нов град” /.
Транспортни връзки
Отличен обществен транспорт / автобуси на малки интервали, маршрутни
таксита, бусове и обикновени таксита / свьрзва Созопол с Бургас и с
летището, както и с градовете и селата по крайбрежието и вьв
вътрешността на страната.
История
Най-ранните селища в областта принадлежат на тракийските племена
на Нипсей и Скиримиян. През 7 в. пр.н.е. тук се установяват гръцки
колонизатори и наричат града на техния бог Аполон, Аполония. В чест на
Аполон е издигната 13-метрова бронзова статуя на божеството от скулптор
на име Каламис. Аполония се развива главно като търговски център за
търговия с мед, восък, зърно, вино, зехтин, маслини, платове, накити и
грънчарски произведения. Аполония често става причина за икономически и
политически конфликти, а от време на време и на войни с Дорийските
жители на Месемврия / днешен Несебър /. Аполония бива включена в
територията на Македонската държава по времето на Александър Велики. Тя
често става обект на нашествия на номадите, които обаче биват
отблъснати. Градьт пада под римска власт през 1 в. пр.н.е., след като е
силно разрушен от армията на Марк Лукул. Последният изпраща прочутата
статуя на Аполон в Рим като символ на неговата победа. И все пак
римляните бьрзо възстановяват разрушенията, построяват и нови храмове.
Още през 6 в. пр. н. е. Аполония сече собствени монети. За високото
ниво на културно развитие на града от това време свидетелстват предмети,
намерени в неговия некропол- керамични сьдове, вази изработени от
египетско стъкло, сребърни и златни украшения. Възходът на града е
толкова голям, че Созопол успява да основе собствена колония, Анхиало
/днешно Поморие/. Римското владичество осигурява три века мир, преди
следващото нашествие на варварски племена. Едва през 5 в. градът влиза в
територията на Византия. По време на царуването на Хан Крум той е в
границите на България и като всички останали морски градове често
преминава ту към България, ту към Византия. Той бива силно разрушен в
средата на 14 в. по време на атака на флота на Генуа. По кьсно е
завладян и продаден на римляните от рицарите на Амадеус от Савой. След
продължителна обсада градьт пада под турско владичество през 1453 г. От
тогава там се строят само дървени къщи. Най-старите от тях още могат да
се видят в старата част на града. От малко рибарско селище по време на
освобождението, Созопол постепенно става най-големия рибарски център на
Българското черноморско крайбрежие, който също така развива и
туристическа дейност. Прочутият Царски плаж се намира на северната част
на града. Римският залив се е сгушил между скалите на юг от града , а
още по на юг от града са плажът и къмпинг „Каваците”. Плажът
„Харманите” е непосредственно до южната част на града, наречена „Новият
Град”. През 1993 г. тук бе открит древен некрополис, разкопките на който
все още продьлжават.
Забележителности
Забележителностите в Созопол са много и никоя от тях не може да бъде
отделена от останалите, тъй като всички те въздействат на туристите като
примамлив ансамбъл. Между тях са две древни църкви от епохата на
Възраждането – „Свети Зосим” и църквата „Дева Мария”. Къщите на Димитър
Ласкаридис, търговец на риба /построена през 17 в. и по настоящем
галерия на изкуствата /, на Ана Трендафилова, на Куртидис, на Уна
Псарянова / сега превьрната в ресторант „Стената” / , на Баба Кукулиса
Хаджиниколова / в момента се помещава редакцията на в-к „Стьршел”/, на
Метрополиев /сега медицински центьр/ и кьщата на Креаноолу, са само
част от над 45-те архитектурни паметници на Созопол. Старинната
атмосфера на града се създава и от калдьръмените улички и високи дувари,
пред които старите жени седят и бъбрят, плетат дантели и продават
сладка. Любопитен е фактът, че човек все още може да чуе някои местни
хора да говорят на гръцки, особено в старият град . Интересни за
посещение места са Археологическият музей и Картинната галерия. Нещо
повече, в началото на Септември всяка година градьт е домакин на големия
Международен фестивал на изкуствата „Аполония”, който привлича творци и
почитатели на изкуството от цялата страна и от чужбина.
Остров „ Свети Иван ” е разположен на 2 км северно от старият
град. Той е най-големият черноморски остров в български териториални
води. На острова се намира фар с хидролокатор, който заедно с фара на
нос „Емине” показват пьтя към Бургаския залив. Някога на острова се е
помещавал манастир, наречен „Дева Мария”, който по късно е преименуван
на „Св. Иван Продромос”.
Извън Созопол има множество подобни на фиорди образувания, на
юг от града. Брегът тук е доста висок и разчленен от прииждащите вълни.
Има също така многобройни закътани пещери. На около 20 км на юг е
устието на река Ропотамо, което е обявено за природен резерват. Курортът
„Дюни” се намира на 12 км северно от Приморско и е завьршен през 1987
г. като българо-австрийски проект. Той предлага много хотели, вили и
бунгала. Плажовете „Алепу” и „Аркутино” непосредствено до курорта в
южна посока са диви и красиви кътчета, където морето обикновено е бурно.
Маслен нос се намира непосредствено след устието на река Ропотамо . От
неговия скалист профил и стръмни към морето склонове пред туристите се
разкрива величествена гледка. Под носа, между фиордите, се виждат малки,
тихи заливчета, покрити с камъчета и черупки . Още по на юг се намира
къмпинг „Перла”, разположен на един от най-красивите заливи по
черноморското крайбрежие . Тук брегът постепенно се превръща в зелена
горичка. Наблизо се намира блатото Стомопло. В този район се намират
два природни резервата – „Водна лилия” и „Вельов Вир”. „Виа Понтика” –
пътят на прелетните птици, които отлитат на юг, минава от тук. В края на
лятото всяка година хиляди щъркели, пеликани и около 30 вида грабливи
птици се събират в местността , преди да се отправят на юг, за да
прекарат там зимата .
Обществено хранене
Ако се сьди по посещаемостта на заведенията, туристите изглежда, че
предпочитат най-много малките ресторантчета на брега и частните кръчми
както в стария, така и в новия град. Щандовете за риба, пицарии и
снек-барове, разпръснати по къмпингите, също са популярни сред
туристите. Сред най- привлекателните заведения са „Вятърна мелница”,
„Созополската таверна”, „Атинската таверна”, „ресторантите „Ксантана”,
„Нептун”, рибарска лодка „Дружба”, „Орфей”, „Олимп”, „Стената”,
„Кладенеца”, „Лилия”. Някои от тях са много интересни, тъй като са
построени върху древни развалини, след подробно археологическо проучване
и реставрация.
